Защо залитането към “сивите страни” на дизайна е опасно.
Кое е отпуснато и кое не? Брус Голдсмит се притеснява, че индустрията прави опасен завой към по-лошото.
На Световното 2005 в Манила, Австралия едно нововъведение излезе на показ: подсилване с твърди елементи. Гибус, дизайнерът на Aircross, по принцип е сочен като първия използвал това нововъведение в U3- едно радикално за времето си състезателно крило. Докато дойде време за Световното в Австралия много от състезателните крила вече бяха възприели тази иновация.
Подсилването с твърди елементи се състои в поставянето на полукръгли пластмасови ленти от вътрешната страна на камерите точно над ушенцата за закачане. Това втвърдява структурата на крилото и разпределя по-добре теглото на пилота, като прави по-лесно намаляването на броя на вървите, а от там и до намаляване на съпротивлението. Идеята е проста и върши работа, но проблемът идва с привнасянето на твърди елементи в крилото.”Е какво от това?” може да кажете, „нали твърдостта е точно това от което се нуждаем за да направим крилата по-бързи и по-стабилни”. За съжаление, колкото това и да е истина, когато втвърдим крилото на подиума се явяват и разни други опасни фактори.
За жалост този урок вече е научен по трудния начин- с цената на живота на много пилоти. При парапланерите колапса е важна особеност касаеща сигурността, защото колапсирало крило е значително по-сигурно от счупено крило. Счупеното крило не може да се възстанови (в полет).
