Пътят на парапланериста

Тъй какво всяка сфера в живота понякога ни предлага нови и неизследвани пътища, по които да продължим, така това се случва и в любимия ни спорт. Стара е сентенцията, е че хората се плашат от непознатото. Това непознато продължава да предизвиква люта полемика във всички световни и регионални форуми. Всяко ново изисква време и внимание за да бъде опознато. И ето поредната стъпка.

Предлагам на вашето внимание два филма, които дават визия за това, как би следвало да се “държим” с новите крила на пазара.

Continue reading “Пътят на парапланериста”

Дзен и изкуството да въртиш термика (1)

Малко след като започнах курса си по парапланеризъм моя инструктор, Цветан Цолов, ми тикна в ръцете един брой на списание Cross Country от 2003 година. В продължение на няколко месеца  препрочитах тази статия и все не можех да приложа нещата, които четях. Сега вече с достатъчно опит и самостоятелни полети зад гърба ми реших да преведа статията за да може някой друг да “мине през вратите” през, които минах аз. С течение на времето някои от нещата се потвърдиха, други още не съм изпитал. Ще се радвам ако споделите вашия опит, като коментари към статията. Също така ако съм допуснал грешка или неточност при превода ще се радвам да я поправя. Приятно четене на първата част .

Първия ми допир с черната магия на въртенето (на термики) започна на десетия ми полет. Стоейки на старта някъде във Франция, моя инструктор Keith ми направи задълбочен брифинг. “Когато вариото ти започне да бибитка, преброй до 4 и се набери на едната спирачка”. Въоръжен с това безценно парче инфромация аз стартирах в обедните термики и бях издухан право нагоре, броейки бавно на ум. На 4 си избрах посока и се “набрах” колкото мога на управлението. До 4тия ми опит този ден вече знаех, че правя нещо грешно. Със сигурност някой трябваше да каже за всичкото това ускорение. Нещо ставаше и аз не можех да го посоча. Някаква тънкост, която още отначало си представях, че въртенето на термика ще включва. 20 спирали по-късно, отново бях на земята, разочарован и малко ми се виеше свят, но готов за поредния безценен съвет на Keith.

Прелетните хора

В София съм, за да кажа довиждане на Гери, Емо и Светльо.

RainbowСветльо е оператор, а другите са инструктори по парапланеризъм. Тримата заминават за Непал. Седнали сме на по бира в един парк и Емо ми дава импровизирано интервю.

Аз: Къде точно отивате?

Емо: Пътуваме до Покара в Непал. Маршрута ни е: София – Истанбул с влак, от там до Шаржа (ОАЕ) и Катманду със самолет и накрая с автобус до Покара.

Аз: Колко мислите да останете там?

Емо: Ще се върнем със щъркелите. И ние като тях мигрираме (пак се смее).

Continue reading “Прелетните хора”

Техники за термично летене

Чувство, наблюдение и разбиране ще ви помогнат да катерите по-бързо

Летенето в термика е може би най-важната част от летенето, както и най-приятната. Чувството, да ползваш естествената енергия на издигащия се въздух е подобно на това да сърфираш по невидима вълна. А удоволствието да се рееш в термиката като птица е също тясно свързано с чувството от това да си свързан с въздуха чрез крилото си. В колкото по-тясна хармония си с екипировката си толкова по-голямо удоволствие изпитваш от летенето в термика.
В предишните Икаристики (бел. прев. В брой 124) обясних колко е по-важно да катериш бързо отколкото да летиш бързо. В тези Икаристики аз ще обясня как да катериш по-бързо с помощта на Усет, Наблюдение и Разбиране.
Всяка книга може да ви даде началната теория, но това са малко по-специфични съвети от челен опит.

Continue reading “Техники за термично летене”

Устойчивост по крен

Устойчивост по крен

Брус Голдсмит обяснява още кои фактори влияят на стабилността в крен наред с настройката на гръдния колан.

Пилоти често ме питат какви настройки на сбруята да ползват с моите крила, и аз разбира се съм малко или много задължен да отговоря- такива с които е сертифицирано крилото. Това обаче никак не ми се нрави. В действителност аз самият не летя с тези настройки и изглежда някак двулично да говоря на хората едно нещо, а аз да правя друго напълно различно. Истинската причина за това, обаче, се нуждае от доста по-задълбочено обяснение.

Continue reading “Устойчивост по крен”

Защо залитането към “сивите страни” на дизайна е опасно.

Кое е отпуснато и кое не? Брус Голдсмит се притеснява, че индустрията прави опасен завой към по-лошото.

На Световното 2005 в Манила, Австралия едно нововъведение излезе на показ: подсилване с твърди елементи. Гибус, дизайнерът на Aircross, по принцип е сочен като първия използвал това нововъведение в U3- едно радикално за времето си състезателно крило. Докато дойде време за Световното в Австралия много от състезателните крила вече бяха възприели тази иновация.
Подсилването с твърди елементи се състои в поставянето на полукръгли пластмасови ленти от вътрешната страна на камерите точно над ушенцата за закачане. Това втвърдява структурата на крилото и разпределя по-добре теглото на пилота, като прави по-лесно намаляването на броя на вървите, а от там и до намаляване на съпротивлението. Идеята е проста и върши работа, но проблемът идва с привнасянето на твърди елементи в крилото.”Е какво от това?” може да кажете, „нали твърдостта е точно това от което се нуждаем за да направим крилата по-бързи и по-стабилни”. За съжаление, колкото това и да е истина, когато втвърдим крилото на подиума се явяват и разни други опасни фактори.
За жалост този урок вече е научен по трудния начин- с цената на живота на много пилоти. При парапланерите колапса е важна особеност касаеща сигурността, защото колапсирало крило е значително по-сигурно от счупено крило. Счупеното крило не може да се възстанови (в полет).

Continue reading “Защо залитането към “сивите страни” на дизайна е опасно.”

Замръзни! Или малко съвети как да не го правим.

Брус Голдсмит се среща с един експерт по „как да запазим кондиция под огромен стрес” и разучава, как ние в нашия спорт можем да развием система за тренировка на безопасността. 
Обзалагам се, че сте чували тази история отново и отново. Пилот с няколко хиляди часа нальот преживява колапс. Колапсът не е голям, но предизвиква завой, първоначално полека, но в последствие набира скорост, а пилота не прави нищо. Колапсът не се възстановява от самосебеси. Пилотите на земята стоят и гледат ужасени, как силата на въртене непрестанно расте, докато не се превръща в напълно оформена спирала. Накрая, и често за зла участ, пилота се удря в земята. 

Continue reading “Замръзни! Или малко съвети как да не го правим.”

Изясняване на някои заблуди относно термиките от Peter Gray

“Кълна се в тракторните термики,” каза Scott Rutlege, много опитен Chelan XC пилот (Chelan е малко градче в САЩ, щат Вашингтон, разположено на едноименното езеро, търсете в Google Earth следния низ – “Chelan, USA”), преди две години. “Просто си летя от трактор до трактор. Работи всеки път.”
“Всеки път?”
“Е, може би не всеки път, но … ”
Няколко дни по-късно, направих най-дългият си прелет от Chelan до днес, на практика денят в който свърши XC Classic.
“Scott, вчера летях почти до Денвънпорт. 83 мили (сухопътни?, 132.8 км), сам, и не използвах нито една “тракторна” термика.”
“Разбира се че не си ползвал нито една тракторна термика, та вчера беше неделя и тракторите са били по плевните.”
Continue reading “Изясняване на някои заблуди относно термиките от Peter Gray”