Дзен и изкуството да въртиш термика (1)

Малко след като започнах курса си по парапланеризъм моя инструктор, Цветан Цолов, ми тикна в ръцете един брой на списание Cross Country от 2003 година. В продължение на няколко месеца  препрочитах тази статия и все не можех да приложа нещата, които четях. Сега вече с достатъчно опит и самостоятелни полети зад гърба ми реших да преведа статията за да може някой друг да “мине през вратите” през, които минах аз. С течение на времето някои от нещата се потвърдиха, други още не съм изпитал. Ще се радвам ако споделите вашия опит, като коментари към статията. Също така ако съм допуснал грешка или неточност при превода ще се радвам да я поправя. Приятно четене на първата част .

Първия ми допир с черната магия на въртенето (на термики) започна на десетия ми полет. Стоейки на старта някъде във Франция, моя инструктор Keith ми направи задълбочен брифинг. “Когато вариото ти започне да бибитка, преброй до 4 и се набери на едната спирачка”. Въоръжен с това безценно парче инфромация аз стартирах в обедните термики и бях издухан право нагоре, броейки бавно на ум. На 4 си избрах посока и се “набрах” колкото мога на управлението. До 4тия ми опит този ден вече знаех, че правя нещо грешно. Със сигурност някой трябваше да каже за всичкото това ускорение. Нещо ставаше и аз не можех да го посоча. Някаква тънкост, която още отначало си представях, че въртенето на термика ще включва. 20 спирали по-късно, отново бях на земята, разочарован и малко ми се виеше свят, но готов за поредния безценен съвет на Keith.
“Мисля че летиш малко по-бързо, отколкото трябва. Опитай да обереш малко и външното управление.”
Също както “Пътеводителя на галактическия стопаджия” успява проницателно и сбито да представи цялото население на планетата Земя като “почти безобидно”, думите на Keith казани преди толкова години всъщност представляваха есенцията на въртенето на термики в тяхната най-чиста форма: върти в кръг, за да останеш във вдигането, и лети бавно за да останеш там възможно най-дълго.
Следващия ден правих по-бавни спирали когато вариото пищеше и направих 25 километра за два часа. Беше невероятно, заразих се, но можех да кажа, че имаше още неща които Keith премълчаваше. Впуснах се в събиране на информация и от собствен опит и от думите на другите. Това, което открих, не беше твърд набор от правила, които просто заучаваш и следваш, ами по-скоро един мишмаш от мнения и правила, които дори понякога се отричаха едно друго. Как да въртиш термика се оказа толкова широко поле за изследване с малко истински правила, които могат да бъдат приложени бързо. Затова и следващите две издания направихме сборка на мнения и препоръки от най-добрите пилоти в света в опит да предадем най тънките детайли на “Изкуството да въртиш термики”.
Преди да видиш как да въртиш дадена термика трябва първо да я намериш. Термиките са обикновенно невидими, затова трябва да преценявате вероятностите и да видите, какво работи във ваша полза. Аз уча пилотите на системата “Пет звезди” за оценка на времето (метеорологично), за да им помогна да увеличат шансовете си за намиране на термика. Това е проста система, която оценява на всяко място, на което бихте отишли да търсите термика, базирано на следните параметри, които можете да видите там : слънцегреене, вятър, ландшафт/релеф, облаци, птици или други парапланери. А сега нека да погледнем всеки поотделно.
СЛЪНЦЕТО
Това е нашето гориво. Без него няма радиация, няма нагряване на повърхността, няма термики. Ако летите в ден с облаци и сенки, земята ще бъде нагрята в зоните със слънце и няма да бъде нагрята в зоните със сянка. Въпреки, че сенките могат да причинят откъсването на топъл въздух, като минат отгоре, като основно правило, е че сенките са лошо място за търсене на термика за всеки летателно средство (разчитащо на термиката) или птица. Двукратния световен шампион, Rob Whittall, веднъж ми каза, след като го притиснах за едно едничко най-важно  правило – “Ако останеш в огрято място няма да сбъркаш”. Дайте на мястото една звезда, ако е огрято.
ВЯТЪР
Не само, че създава динамично вдигане на склоновете, което може да удължи полета ви и драматично да увеличии шансовете ви да хванете качване, вятъра също така избутва термиките по земята и нагоре по склоновете до върховете или ръбовете, където те се освобождават. В планински системи в които има долинни ветрове и анабатични течения трябва винаги да имате предвид, че това са ветровете, които избутват топлия въздух нагоре по склоновете. Основния вятър реално е от малко значение, в повечето случаи, докато не се озовете на достатъчно височина. Като видите долината трябва да си представите голямо течение (река) минаващо по продължение на долината. Местата където тази “река” се среща с препятствия, като реки, хълмове, гори и освобождава термика са добри места за търсене.
В равнините това действа малко по-различно. Вятъра изтласква топлия въздух по земята докато не срещне спусък, като река, гора или дървета, пътища, дори вдлъбнатини или изпъкналости на релефа, където термиката се освобождава и започва да се издига. Спомнете си, че топлия въздух има плаваемост и никога няма да върви надолу по хълма, и ако релефа се вдлъбва, то термиката се освобождава. Да се помотаете леко след мястото на освобождаване на термиката (по вятъра) е добър трик за летене в равнините. Ако мястото където искате да идете има слънце и вятър, то тогазва имате място с две звезди. Ако нямате по добро място да идете, добре, но все още не най-доброто което можете да направите за себе си.
РЕЛЕФ
Нито слънцето, нито вятъра са достатъчни за да се образува термика. Трябва им релеф.
В равнините способността на релефа да абсорбира слънчева енергия е критична за образуването на термика. Тъмните неща по земята се нагряват по-бързо от светлите. Облечете черна тениска в слънчев ден за 10 минути и след това сменете с бяла и незабавно ще усетите разликата. Тъмна зона на земята, като черно прясно разорана нива заобиколена с зелени пасища, ще се загрее много по-бързо отколкото полетата наоколо. Но не само цвета е определящ, а също и текстурата и ъгълът под който падат слънчевите лъчи. Балоните топъл въздух преминават по-лесно над гладки повърхности, докато неравни повърхности, като стърнища и други, имат велкро ефект върху загретия въздух. Неравните повърхности ще се загреят по-бавно, но ще задържат топлината повече отколкото по-гладките повърхности, които ще образуват балони по-често, поради факта че се загряват по-бързо. В Пиедрахита в централна Испания често можете да изпитате следното : “ловувайки” за термика на тъмни скалисти места, може и да не хванете нищо, и тръгвайки да се приземявате на някоя поляна да се изстреляте в базата.
В планините цвета и текстурата на релефа и далеч по-малко важна от ъгълът под който падат слънчевите лъчи. Ако на даден склон слънчевите лъчи падат перпендикулярно (под 90°), то той ще акумулира максимум енергия и ще прави по-добри термики по-често. Най-добрите маршрути за прелет са винаги на същото място, където слънцето огрява най-добре през различните части на денят.Тези части за източните склонове по рано през деня, южните по и около обяд и западните в следобедните часове (б.пр. имайки предвид, че сме в северното полукълбо). Насочването към западен склон рано през деня често е рецепта за ранна баня (б.пр. бира), както и отиването на източен склон в късните часове на деня.
Дали сте в равнините или дълбоко в планините, ако терена по маршрута ви обещава термики, то добавете още една звезда. Тъмен скалист склон който е срещу слънцето и вятъра е тризвезден избор и освне ако нямате друг по добър избор наблизо щюе бъде много необмислено ако го подминете.
ОБЛАЦИ
Кумулусът е просто тази част от термиката, която виждате. Ако има кумулус, то тогава има(ло) термика, защото кумулусите се формират от издигащия се въздух. Това е едно от най-трудните правила в парапланеризма за следване, защото много често други облаци правят конспирация срещу Вас и Ви примамват на друго място. Кумулуси могат да се формират на странни места далеч от местата, където нормално бихте ги очаквали. Или можете да се натъкнете на кумулус в средата на дере без точна(б.пр. известна вам) причина да е там. Няма значение дали съществуването на кумулуса противоречи на всичките Ви знания за локалния микроклимат и всичко, което вече знаете. Няма значение дали нямате ни най-малка представа, какво образува облака и защо е там. Още веднъж – кумулусите се образуват от възходящ въздух. Ако някъде има кумулус Вие можете да намерите качване. Често съм се насилвал да свърна от избрания курс или пък съм ходил на места недобри от гледна точка на предходните правила, защото кумулус е започнал да се формира наблизо и ми се посочва, къде е издигащия се въздух. В същото време съм кацал изненадан защо очевадно огретия от слънцето склон не работи само за да видя, че не съм обърнал внимание на необяснимата облачна улица, която е била наблизо. Това е единственото правило при прелети, което трябва да следвате с религиозна вяра. (б.пр. тук има нюанси и за тях ще питате своя инструктор)
Следването на курс в безоблачна част от небето в ден, в който облаци се формират навсякъде е безмислено и най-вероятно ще ви свали много бързо на земята или ще ви остави да реете някъде без изход.
Ако вашата следваща точка има слънце, вятър, подходящ терен и облак(ци) то това е 4звездна точка и набирането на височина е почти 100% гарантирано.
ПТИЦИ И ПЛАНЕРИ
Ако вече сте срещнали 4тиризвездното място от предния абзац има само още едно нещо, което може да даде повече потвърждение за наличието на термика и това е гледка на някой или нещо катерещо вече в термиката. 5 звезди означава, че термиката и действително там и достатъчно добра за вас да я използвате. Единствения повод да оставите 5 звездно място е да видите друго такова, където някой катери по-бързо.
5 звездната система е достатъчно акуратен метод за оценка на потенциала на следващото място където мислите да идете. Изкуството на летенето е променливо. Небето се променя постоянно и добрия пилот постоянно преоценява това, което вижда и обновява мисловната си картина на условията напред. Попитах един от най-добрите UK пилоти, Adrian Thomas, за неговите насоки при намирането на термики. Живеейки в равнините на средна Англия Adrian прави много равнинно летене и ми даде пленително обяснение на неговия начин на намиране на термики и какво му минава през главата в един добър ден за прелети.
“Първо много е важно да си нарисувате (на ум) схема на термиката. Термиките напускат земята с гъбоподобна “глава” влачейки опашка след себе си. Опашката остава “закачена” за земята докато има топъл въздух да я захранва и тогава прекъсва и се ускорява след “главата”. Най голямото качване в термиката е в ускоряващата се “опашка”. Ето защо можете да настигнете по-бързо други пилоти влезли в термиката минути преди вас. Трябва много добре да центрирате опашката, тъй като ако тя ви изпревари можете да останете в низходящия въздух отдолу. … Когато имам височина използвам облаците да намирам термики. При преходи (б.пр. глайд) много внимателно се вглеждам в околните облаци за “филизи” от пара, които се издигат нагоре всмуквани от облака. Не самите “филизи” са важни, а движението нагоре.”
“На средна височина, на половината между облаците и земята си чертая мислена линия на термиката от колектори/тригери към облака и се концентрирам да усетя турболенциите и посоката на отнасяне. Представям си термиката, като издигащ се балон с формата на донът (б.пр. поничка) на върхът и дълга опашка след него. Обикновено не усещаме върхът на термиката, освен ако не сме вече на мястото, където ще изпусне термиката. Вместо това по скоро използваме опашката на термиката за да набираме височина.”
“В опашката въздухът бива издърпван в издигаща се колона от въздух – термиката. това означава, че има течение към центъра на термиката, и в същото време има издигане което се усилва, колкото сте по-близо до ядрото на термиката. Това означава, че крилото по-близо до ядрото на термиката ще е катери по-бързо от крилото по-далеч от ядрото. Тази разлика ще накара крилото да се отдалечава от ядрото на термиката и в същото време ще го тегли към него.За да усетите термиката трябва много добре да усещате накъде е носено крилото от околния въздух. (б.пр. това се усеща много добре ако на мястото където очаквате термиката отпуснете управленията и оставите крилото да лети свободно. в даден момент то ще се стрелне леко в дадена посока и това е където трябва да очаквате термиката). Използвайте управленията за продължите да летите направо и течението на термиката ще ви “вземе” към ядрото”. Запомнете правилото “отклонение надясно, завой надясно, течение наляво, ядрото е отляво” (б.пр. Ако ядрото е отляво следва, че ще вдига отляво повече, следва че лявата ви половина ще бъде вдигната повече и ще завиете надясно. Трябва да използвате управленията си да останете по курса или евентуално да завъртите в термиката наляво).”
“Това всичко се отнася за перфектните потоци, но термиките са турболентни зверове с качвания и пропадания комбинирани в потока около тях. Погледнато малко по-генерално, усещам турболенцията, като вълни в езеро разпространяващи се от ядрото на термиката. Тези “вълни” могат да дадат информация за това къде е термиката, ако “ударите” “вълните” под ъгъл, те ще повдигнат първо едната част на крилото. Завиването на тази страна ще ви насочи към ядрото на термиката. Намирането на термика по турболенцията създадена от нея е много трудно и е нещо което идва само с практика и добра представа, какво представлява термиката. Когато успеете да го направите, това ще открие цяла нова глава в книгата с вашите полети и намирането на термики ще напредне с едно ниво нагоре.”
“Когато съм ниско се съобразявам с особеностите на релефа. Пак отделям внимание на позицията на облаците и се целя да застана над термичния спусъки под добре работещ облак. Колкото съм по-ниско толкова повече внимание обръщам на особеностите на релефа, като хълмове, слънце, полета, цветови разлики на различните обекти, движещи се обекти като автомобили, трактори, стада добитък, които могат да освободят топлия въздух близо до земята. Когато сте ниско е най-вероятно да хванете гъбоподобното начало на термиката, отколкото извиващата се опашка. И ако това стане ще изпитате различни усещания от термиката отколкото сте свикнали.”
“Представете си издигащ се балон, който ви удря отдолу. Ще усетите внезапно издигане и след това ще се плъзнете настрани от върха на балона. Течението(б.пр. издигането) може да бъде много силно, докато отклонението от курса може да е малко. Усещането е все едно те е грабнал гигант и те е поместил на една страна. Ако усетите комбинация от отклонение разклащане и издърпване нагоре всичките в една посока, то тогава Вие сте над термиката и трябва се преборите с разклащането на крилото и да завиете към страната, от която ви е разклатило, за да намерите ядрото. Ядрото ще е трудно за центриране и ще катерите по-бавно от обикновено – в нормалната вертикална скорост на термиката като цяло, отколкото бихте катерили в опашката на термиката. Все пак сте в началото на термиката, когато тя започва да се формира и можете да очаквате да се издигнете до там докъдето термиката би стигнала, тъй като е малко вероятно тя да се разпадне веднага. Когато попаднете на термика в нейното зараждане правилото е различно от това, когато попаднете на тялото и опашката “разклащане надясно, отклонение надасно, поток надясно, ядрото е в наляво”.”
Намирането на термика е едно от най-добрите умения, които ще придобиете като пилот, си струва да му отделите достатъчно време за да го доведете до перфекционизъм. Световния рекордьор Godfrey Wenness предаде своята прекрасна техника, която използва за да помогне на пилотите да се запознаят с усещанията, които Adrian описва.
“Когато за първи път започнах да летя практикувах на домашния баир да намеря термика и след като покатеря малко в нея да се отдалеча за 5-10 секунди и да се върна за да я намеря пак. През цялото време внимавам, как се държи крилото, когато наближавам термика. Усетете гмурването напред, отклонението от курса и разклащането настрани и забележете, как те се променят, когато подхождате от различни ъгли, височини и посоки на вятъра. Правейки това достатъчно дълго ще ви научи, как да разпознавате термиката, когато сте близо до нея, как да влезете в нея и най добрия начин да останете вътре.”
Конструктора на крила на Airwave, три пъти шампион на Обединеното кралство и текущ европейски вицешампион, Bruce Goldsmith добави още “Внимавайте за малки промени на вашата въздушна и земна скорост, тъй като ако има малко увеличение на вашата земна скорост може да сте засмукани към термика.” Приятелят на Bruce и двукратен шампион на Обединеното кралство Russel Ogden свързва теорията “Оставете крилото да следва собствен път и да следва потока вместо да го контролирате да следва права линия.”
Намирането на термика е Дзен изкуство, което свързва сетивата ви с разбирането динамиката на флуидите и метеорология. Разбирането как слънцето, въздуха и релефа си взаимодействат за да създадат термика е само половината от историята, осъзнаването на всички аспекти за това как вашето крило се движи във въздуха, вертикално и хоризонтално е също много важно за да можете да изградите представа за да визуализирате въздуха около вас. Нашите инструменти само потвърждават това, което усещанията ни показват.

2 Replies to “Дзен и изкуството да въртиш термика (1)”

  1. Много хубава статия. И аз съм я чел няколко пъти и с времето се убеждавам колко е вярна все повече и повече. Аз бих добавил няколко неща – разбира се всеки си има индивидуален подход към въртенето, следователно ще споделя моя. Лично аз съм привърженик на версията за засмукването от термиката, често когато търся термика оставам крилото без корекция, ако наблизо има термика то плавно променя курса си – след това идва гмуркането… звука на вятъра около вас се променя и качване – чак тогава правя корекцията и се мъча да си представя къде съм спрямо центъра. Има всякакви техники на въртене, но една нетрадиционна която съм убеден, че работи е следната – тя се отнася не само за термика, а за целия полет.ВИНАГИ преди старта си повдигайте настроението, летете с усмивка и се наслаждавайте на полета. Ако сте в добро настроение, ако обичате планината, природата – и тя ще ви поздрави с термика. Ако летите скофтени бързоще се удавите. Лично аз съм го изпитвал не веднъж и според мен е наистина вярно, какви са причините за това? Сами кажете…

  2. Много хубава статия Ицо. Доста полезна…в първия момент като доста ‘зелен’ пилот помислих, че е прекалено стара, за да ми е попадала, но като я зачетох установих, че ми е попадала и преди. Поздрави за инициативата, а ако ти трябва помощ за по-бърз превод…само свирни:)

Leave a Reply