На сън и на яве

Отново е почти сутрин, а аз отново се въртя в леглото и не мога да заспя. Нещо липсва. Нещо ме дърпа нанякъде. Някакво усещане се е загнездило в ума ми и сякаш го нажежава, но не мога напълно да го определя. Не мога да открия онова “защо и къде” и това ме подлудява. Унасям се. Този път ще го задържа, ще разбера, ще запомня. Заспивам. Сън.
В съня си съм лек и ефирен. Движа се свободно из простора. Чувствам се щастлив и напълно сигурен. Имам пълен контрол. Ами да – аз летя! Но има и нещо друго. Опитвам да се огледам, да съзра дори за кратък миг нещо познато. Нещо, което да ми покаже какво ме е държало буден толкова нощи до сутринта. Нещо, за което да се вкопча и да намеря на яве. Нещо, което подсъзнателно търся от толкова години.
Виждам го. С крайчеца на окото си съзирам нещо смътно познато. То има причудлива форма, има цвят и обем. Напомня ми на резен диня от градината на баба,  ярко оцветено. Като лятна дъга е и ме носи. Усещам, че вися под тази многоцветна, ярка дъга и заедно уверено летим над земята. Красиво и спокойно усещане. Чуствам, че това красиво нещо над главата ми ще стане мой най-добър “приятел”. Това е мисълта, която ме е държала буден толкова нощи – да намеря ярката дъга и заедно да се понесем сред облаците в небето.
Будя се. Дори не съм сигурен, какво съм видял, но съм спокоен. Вече имам отправна точка за търсенето си. Решавам, че ще намеря цветния си приятел от сънищата. Ще го намеря на всяка цена! А когато го открия, на яве ще разглеждаме света от високо. Ще се науча да задържам усещането за свобода и простор, колкото аз поискам, а не колкото будилника ми позволи.

Познато? Да опитаме заедно.
Научи се да летиш на яве!

Leave a Reply