Прелетните хора

В София съм, за да кажа довиждане на Гери, Емо и Светльо.

RainbowСветльо е оператор, а другите са инструктори по парапланеризъм. Тримата заминават за Непал. Седнали сме на по бира в един парк и Емо ми дава импровизирано интервю.

Аз: Къде точно отивате?

Емо: Пътуваме до Покара в Непал. Маршрута ни е: София – Истанбул с влак, от там до Шаржа (ОАЕ) и Катманду със самолет и накрая с автобус до Покара.

Аз: Колко мислите да останете там?

Емо: Ще се върнем със щъркелите. И ние като тях мигрираме (пак се смее).

Аз: С какво ще се занимавате в Непал?

IMG_4689Емо: Отиваме там главно, за да си починем и да полетим. Пък и да презимуваме без сметки за парно (смее се).Ще повозим хора на тандем и ще обучаваме. Това за пари, а иначе ще потренираме ACRO над езерото. Мислим също да направим преход около Анапурна и да пробваме рафтинг по река Кали.

Аз: Защо точно Непал?

Емо: Аз съм бил вече там и имам пътечка за работа. Другата причина е, че пътя до там е евтин.

Аз: Колко ще ви струва?

Емо: Билетите ни са еднопосочни – по 220 euro. Взехме такива, за да не сме ограничени с дата за връщане.

Аз: А къде ще отседнете?

Емо: Има доста къщи за гости. Ако си наемеш стая за дълго ти излиза по 2-3 долара на вечер. Има и малки къщурки извън града с дворчета. Аз лично най-много харесвам таванските стаи в хотелчетата. Построени са върху покрива, който е плосък и е твоя тераса с хубава гледка. Живееш на стотина метра от езерото.

Аз: Какво ново очаквате да ви се случи в Непал?

Емо: Аз искам да посетя Хималаите. Бил съм в Непал и ходих до равнините. Малко хора знаят, че освен осемхилядници в Непал има и равнини на само 100м надморско ниво, които сигурно само аз съм посещавал (отново се смее). Мисля също да се уча да медитирам. Там има много училища, макар доста от тях да са водени от шарлатани.

Аз: Как е храната в Непал? Екзотична ли е?

Емо: Не. Дори е скучна. Има едно традиционно ястие – Далбат. Прави се от ориз и зеленчуци и е доста безвкусно. Аз обичам тибетската кухня. Любимото ми ястие е Момо. Нещо като бухтички, но солени. Пълнят ги със зеленчуци и месо и ги сервират със страхотни сосове.

Аз: Какво липсва в Непал?

Емо: Нищо не ми е липсвало. Аз нямам нужда от малко неща. (замисля се) Трудно е да си намериш еспресо сутрин. Хората гледат кафе, но пият предимно чай. Интересно е, че лесно намираш Интернет или банкомат, но не си в цивилизацията, както в Европа. По-примитивно е. В града има само едно кино и няма театър.

Аз: Разкажи ми за хората. Как изглеждат? Как се държат?

Емо: (отново се смее) Външно приличат на нашите роми. Разликата е, че са будисти. Добронамерени и многоIMG_2296 миролюбиви хора са. Много са любопитни и общителни. Постоянно те заговарят без притеснение. Всички знаят английски.

Аз: Какво следва след зимата, прекарана в топлия Изток?

Емо: Връщаме се в Сопот и пак ще обучаваме нови пилоти. След излизането от схемата виждаш нещата от по-различен ъгъл и се зареждаш с идеи и енергия. Аз лично искам да изкарам капитански курс и догодина да мигрирам с яхта през Атлантика към Аржентина.

С това краткия ми разговор с Емо привършва. Той има още хиляди задачки, а за мен е време да тръгвам към Пловдив. Казваме си по едно „до скоро и лек път”, а той обещава да качва снимки и историйки от престоя в сайта на клуба: www.sky-camp.com

Октомври 2008

Leave a Reply