Семе от облак

Говорим си с Чаво Чотов по скайпа да се съберем да ходим да летим заедно. Не знам, как се завъртя темата, но Чаво спомена, че е писал статии за разни местни пловдивски вестници. После постана само да ми прати материала и (след известно забавяне) да го публикувам.

И така следва неговата история за това, как е започнал да лети.

Как се отглежда семе от облак или колко крачки ни делят от небето.

Има ли предопределения или сами правим своя избор?

Аз предпочитам да вярвам, че решенията ни са основани на свободната воля и все пак, роден в семейство с афинитет към летенето и въздушните спортове, докосвайки се до света на птиците още на шест, за никой не бе странно, когато започнах сам да летя.

Първите опитности свързани с летенето си спомням смътно. Едно пътуване с хеликоптер, няколко със самолет.

Някой ми каза за курс по парапланеризъм, когато бях на дванайсет. Помолих майка си и седмица след това бях на една могила до село Марково с разни батковци и каки, катерещи се с цветни топчета плат на рамо нагоре по склона. Жега и задуха.

P5020078Когато си едно от дребните деца в класа и тежиш 40 килограма, дванайсет не е възрастта, в която да се захване6 с парапланеризъм. Просто нямаш нужната сила за първите няколко крачки срещу вятъра. Инструкторите и жегата ме убедиха в това след първите няколко подхвръквания от склона.

Посятото в душата ми семе от облак обаче не загина, само изчакваше подходящ момент.

Вече на шестнадесет, разбеснял се юноша и още по-луда глава, в училище се появи някаква група военни инструктори.

Предлагаха ни курсове по какво ли не. Безплатни при това. Думата парашутизъм бе достатъчна за да се запиша, без много да му мисля.

Четири месеца и няколко скока от 900м по-късно, семето от облак беше вече покарало и му трябваха само време и подходящи условия, за да се разлисти.

DSC_6594Последваха още години, изпълнени само с мечти за летене. Междувременно минах и през скок с бънджи, за да залъжа нуждата си от екстремно, но бях жаден за повече…повече време в небето, повече контрол над полета, по-голяма свобода. Тайно и явно започнах да мечтая да имам парапланер – най-евтиния, лесен за учене, мобилен и все пак пълноценен летателен апарат на пазара.

Да си купя един ми костваше четири месеца работа в САЩ изпълнени с доста трудности и ядове. Още си спомням как вървях около четири километра в 30C жега, за да стигна до едно футболно игрище и да разпъна крилото, за да го разгледам, когато куриера го донесе.

Вече на двадесет и четири, прибрал се в България, се заех да открия хора-ветрогонци, коити да ме научат да летя.

Първите летящи с които се запознах, бяха пилотите от асеновградския клуб за екстремни спортове Тангра. Те ми помогнаха с доста информация, напътствия във въздуха и най-вече с приятелството си.

Зимата дойде и трябваше да чакам още пет месеца, да мечтая и да сънувам че летя, докато най-накрая на 11 Март тази година, мечтата ми се материализира и семето от облак разцъфна. На този ден започнах да се обучавам в сопотския клуб за парапланеризъм Skynomad. Един от най-старите клубове в България с вече девет годишна история, едни от най-добрите пилоти-инструктори със стотици часове във въздуха и прекрасна материална база. Това е с няколко думи Skynomad. Добавете към това приятелското отношение към начинаещите с техните стотици въпроси, екипировката от най-добрия производител в бранша (Advance.ch) и красотата на Стара планина и ще разберете защо
P3150055реших и вече живея в Сопот за постоянно. Всичко описано по-горе звучи сякаш е нереално, нали?! Е, ще добавя и още нещо. Усещането да погледнеш земята от километър височина, да ходиш с тежката раница през разцъфналите поляни и хълмове, да пиеш вода направо от ручеите…това дори не може да се разкаже, трябва да се преживее…и със сигурност е хиляди пъти по-приятно от поредния ден прекаран на кафе или бира в махаленското заведение в прахоляка и задухата на града…а кафе и бира има и на поляната за кацане.
Да се докоснеш до волността на птиците,да започнеш да разбираш какво ти казват облаците и вятъра, да летиш … ако веднъжго усетиш, вече си заразен с комплекса на Икар…завинаги!

Чавдар Чотов – Чаво

Leave a Reply