Подаръци

“…и термиката те взима и крилото влиза само в нея, и трябва да го оставиш да си лети да не го спираш и да контрираш … ”  така ми разправяше Течо, един ден на Skaynomad Open 2007 мисля, че беше. Два или три от съзтезанието духаше много силен изток. Гледам го Течо и  честно да си кажа, не вярвах много. И забравих този разговор след това.

Първият път, когато го усетих и проследих беше 2008 след едно съзтезание си летяхме с Renata Kuhnova до края на Равнец и обратно пак на Сопот. Тогава над Карлово ме “взе” една 4ка, но така, че нямах право на избор. Крилото си зави само на 90 градуса и аз само накрая добавих управление и “заковах” термиката.

Миналата неделя на Беклеме това ми се случи три пъти супер изразено. Крилото дръпва напред, но не както когато излизате от термика, ами просто крилото минава 10-тина градуса напред започва да те дърпа към термиката. Сбруята под бедрата не олеква, ами усещаш по гърба и краката напрежение – как те дърпа крилото в термиката. Също така се усеща много добре, от коя страна точно е термиката и можете да дадете тяло леко натам, а като се “насвири” вариото и команда, за да центрирате.

Държа да подчертая, че тези усещания са субективни от гледна точка на опита ми (3.5 години активно съботно-неделно летене) и екипировката ми (Gradient Aspen 2, Niviuk Peak, Advance Impress 2). При вас нещата може да изглеждат по различен начин.

Ще се радвам да споделите какъв е вашия опит с подобни подаръци в небето.

Leave a Reply