Замръзни! Или малко съвети как да не го правим.

Брус Голдсмит се среща с един експерт по „как да запазим кондиция под огромен стрес” и разучава, как ние в нашия спорт можем да развием система за тренировка на безопасността. 
Обзалагам се, че сте чували тази история отново и отново. Пилот с няколко хиляди часа нальот преживява колапс. Колапсът не е голям, но предизвиква завой, първоначално полека, но в последствие набира скорост, а пилота не прави нищо. Колапсът не се възстановява от самосебеси. Пилотите на земята стоят и гледат ужасени, как силата на въртене непрестанно расте, докато не се превръща в напълно оформена спирала. Накрая, и често за зла участ, пилота се удря в земята. 

На никой не му се вярва. Защо пилотът не направи нещо? Всичко, което беше необходимо да направи беше да полети направо, като полека завие настрани излизайки от спиралата., но той нищо не направи. Точно при такива условия се случи фатален инцидент на състезание в Турция преди няколко години. Пилотът беше повече от опитен и компетентен, а защо тогава не предприе корективното действие за което е бил обучен? 
В друг познат сценарий, пилотът дърпа малко повече управлението докато върти термика и изведнъж влиза в завъртане. Вместо да вдигне ръце за да спре въртенето, както сме си го набили в главите, нашия нашия пилот не прави нищо. И той продължава да не прави нищо докато не падне толкова ниско, че да посегне за запасния парашут. Пускайки управленията за да хване дръжката на запасния, крилото веднага се възстановява и продължава нормален полет. Обаче, както в ситуацията в Турция спомената по-горе, съм виждал пилоти, които са стигали до земята в такава ситуация. Защо? 
Един трети подобно трагичен сценарий се концентрира върху спиралата. Твърде често се случва пилоти преднамерено да влязат в спирала и никога да не излязат от нея. Невероятно странно е, че всичко необходимо за да излезеш от спиралата е да завиеш в обратната посока на въртене на спиралата. Какво по-просто от това? Защо те не си спомнят какво да направят за да спасят собствения си живот?. 
Тези видове инциденти винаги са ме озадачавали. Ясно ми е, че страхът може да доведе хората буквално до вцепеняване, но аз се напънах да разбера, как това нещо може да накара много опитен и трениран пилот да не прави нищо за да спаси собствения си живот. Вцепеняването никога не е било достатъчно добър отговор за мен за споменатите инциденти. 

Студената светлина на деня

На скоро минах курс специализиран в човешките фактори в авиационните инциденти, провеждан от Крейг Гийс, съучредител на Калифорнийския Тренировъчен Институт. Г-н Гийс е пенсиониран подполковник и бивш пилот на хеликоптер. Също така, той държи отличието за Специалист по сигурността в американската армия по отношение на човешкия фактор при инцидентите. По настоящем той инструктира летящи екипажи и в частния и във военния сектор по цял свят, както и пожарникарски екипи и полицейски служби в специализирани умения как да оперират и да управляват реакциите си в ситуации на извънреден стрес. Когато му описах проблемите срещани от пилотите при сериозни инциденти в които сякаш не са били способни и на елементарни действия за да спасят живота си, той ме погледна право в очите и просто ми каза „ Точно това бих и очаквал. Ние непрестанно се сблъскваме с това в силно стресови ситуации. Много малко хора разбират, колко жестоко преднамерен може да е страха”. 
Феноменът се среща и при опитни и при неопитни пилоти. При по-неопитните пилоти прекомерния стрес често се случва, когато влязат в ситуация, която нито са тренирали нито са срещали преди. С опитните пилоти е точно обратното. Опитния пилот често пропуска да разпознае опасната ситуация поради самодоволство и после бива изненадан. И в двете ситуации нивото на стреса се вдига твърде бързо, което от своя страна предизвиква прекомерно производство на хормона на стреса, което води до значително намаляване на мисловната дейност. 

ХИМИЧЕСКИ БРАТЯ (Chemical brothers) 

Непосредствената реакция на тялото към стресовия дразнител е ускоряване на сърдечния ритъм. При първобитния човек това е било добре и една необходима подготовка (на тялото) към хипер превъзбуденото състояние, което ни зарежда или за бой или да избегнем ситуацията. В авиацията обаче твърде много от това хубаво нещо не е на хубаво. Пилота се нуждае от своя здрав разум за да предприеме правилните действия. 
В такава силно стресова ситуация тялото изпомпва сложна комбинация от изключително мощни химикали в кръвообращението начело с адреналина. В малки концентрации тези естествени наркотици всъщност подобряват реакциите и познавателните способности, но с покачване на нивото на стреса мозъкът започва да се предозира от собствените си наркотици. Способността за изпълнение под стрес спада. Ако нивото на стреса продължи да се покачва способността за реакция може наистина драматично да намалее. 
Фигура 1 показва точно колко лошо можем да бъдем засегнати (бел. на прев.: Фигурата показва каква е реакцията на тялото при синтеза на химикали при различни удари в минута на сърцето). Когато сърцето бие между 115-145 удара в минута ние сме в оптималната зона на изпълнение на прецизна мисловна дейност. В екстремна стресова ситуация когато ударите в минута се покачат над 145 ние можем напълно да се вцепеним от страх и дори можем да загубим някои от нашите най-основни контроли и да се изпуснем- да, в израза „да се насереш в гащите” има много истина. Не е изненадващо, че на пилотите им е трудно да предприемат дори и най- простото и най-важно действие като да отпуснат управленията или да направят завой когато трябва. 
Фигура 1 показва как нашето представяне се влошава с повишаване на сърдечната активност. По време на тези „вълнуващи” моменти тялото отделя хормона Кортизол. Често сочен като „хормон на стреса”, Кортизолът се произвежда в отговор на стреса. Той повишава кръвното налягане и кръвната захар и има значително влияние върху нашите способности и паметта ни. 
Кортизолът възпрепятства трансфера на информация от краткотрайната към дълготрайната памет. Той се бърка в кодиращия и обединяващия процес и информацията се губи или не стига до дългосрочната памет. 
Той също възпрепятства и извличането на информация от дългосрочната памет. Ние не губим самата информация, а имаме затруднения да я намираме и да я извлечем. Това може да има критично влияние, когато ни се наложи да си припомним нещо научено преди, под влиияние на стреса. Именно поради това дори и опитни пилоти не успяват да си припомнят заучени аварийни процедури. Те си седят в дългосрочната памет, но възстановяването на информацията отнема по-дълго време. В ситуациите от типа направи или умри времето е нещото, което нямаме. В предния дял на мозъка се намира контролния център на емоциите и е дом на нашата личност. Той се включва в моторните функции, решаването на проблеми, спонтанността, краткосрочната памет, рационалната мисъл, езика, инициативността, преценката, контрол на импулсивността и на социалното и сексуалното поведение. По време на стресираща ситуация, Кортизола подтиска дейността в областите на предната част на мозъка, която контролира краткосрочната памет, концентрацията, задържането и рационалната мисъл. Той ни дава бърз достъп до „лъвът”, който или трябва да се бори или да бяга от опасността. Обаче, той пречи на способността да се справяме със сложни социални и интелектуални задачи и поведение. Резултатът от това е, че когато стресът предизвика силно сърцебиене над 145 минути в секунда ние губим способността си да мислим рационално и над 175 удара в минута предния дял на мозъка спира да работи и рационалните мисли се свеждат до бори се или лети (fight or flight). 
Важно е да се разбере, че сърдечната дейност е само индикатор на нивото на стреса- изпуснатите химикали в нашето кръвообръщение. Ускоряването на сърдечния ритъм чрез физическо натоварване няма да предизвика отделянето не тези химикали. Трябва и страх. 
И така, ако страхът може буквално да ви парализира и то много по-лесно от колкото подозираме, какво можем да направим за да предотвратим това да се случи? 

Възпиране на дракона 
Много е трудно да се мисли ясно, когато мозъкът ти е наводнен с тези стимулиращи наркотици. Ето няколко от нещата, които можем да направим като парапланеристи за да увеличим нашите шансове да оцелеем в силно стресираща и физически опасна ситуация. 

Ваксиниране срещу стрес 
Ако подложите някой достатъчно дълго време на стресираща ситуация, то в крайна сметка той ще спре да я смята за стресираща. По време на военна подготовка войниците са принудени да тичат по тренировъчното поле с пищящи покрай тях куршуми и експлодиращи гранати. След известно време те стават безчувствени към шума и стреса на бойното поле и вече могат да действат отново ефективно. Подобни техники се ползват и в подготовката на полицаите в кризисни ситуации като ползват копие на град пълен с бандити и бомби скрити навсякъде. SIV курсовете при парапланеризма имат за цел същото. Пилотът се подлага на плашещи ситуации и се научава да преодолява страха като свиква с него. 

Предварително програмирани реакции 
Като неколкократно повтаряме определен набор от движения, може да се програмира предварително мозъка да реагира по правилния начин на дадена случка. В парапланеризма може предварително да се програмират автоматични реакции, като например да посегнеш към запасния или да провериш къде се намира дръжката на запасния. SIV обучението може също да помогне да се програмират някои реакции за определени ситуации. Ако често практикувате SIV има вероятност вашите реакции да станат автоматични. В този случай трябва сами да практикуваме създаването на наши собствени образци на поведение. 

Контролен списък (Check list) 
Пилотите в търговската авиация използват контролни списъци за да поддържат всичко на върхово ниво и за да премахнат нуждата или от творчество или от това да разчитат на паметта си в случай на спешна ситуация. Въпреки, че изглежда тъпа перспектива да се ровиш в контролен списък докато си заключен в спирала все пак можем да последваме следния пример, като пришием за ръкава простичък контролен списък за критични ситуации. Той може да е една чудесна справка и в курсовете по SIV. Един простичък списък може да изглежда така: 
Асиметричен колапс 
1. Контрирай противоположно на завиващата част на крилото 
2. Изпомпай 
3. Провери височината 
4. Хвърли запасен 

Завъртане/Срив 
1. Вдигни ръцете горе 
2. Наред ли е крилото? 
3. Намотки/върви 
4. Наред ли е крилото? 
5. Хвърли запасен 

Заседнал в калта 
Във Франция на страховата парализа и казват „Умствена лепкавост”. Това значи, че мозъкът става бавен за реакция и мислите се затлачват. Обаче, точните подробности на механизма не са точно обяснени. Може би, следния четири-стъпков процес е добре да се впише в материалите за обучение за всички парапланеристки дейности: 
1. ИЗГРАЖДАНЕ НА НАВИЦИ- изгради и практикувай образци на действия необходими по принуда 
2. КОНТРОЛЕН СПИСЪК- направи го и го използвай 
3. ПЛАНИРАЙ В ПЕРСПЕКТИВА- преди да влезеш в потенциално опасна ситуация помисли какво би могло да се случи и определи правилното действие, което трябва да предприемеш в случай че се наложи. 
4. РАЗКАЖИ НА ДРУГИТЕ КАКВО ЗНАЕШ ЗА СТРЕСА 

Разнеси мълвата 
Докато слушах Крейг който говореше за човешките фактори, като че ли той запали една крушка в главата ми. Аз веднага разбрах какво е причинило толкова много инциденти, които съм видял през годините. Още повече, че това ми даде приложими решения който да привнеса в моя спорт. Споделяйки това което Крейг ми показа се надявам, че ще съм в състояние да помогна за подобряването на обучението и инструктирането по парапланеризъм и в последствие да се намали броя на инцидентите в нашия спорт. Аз истински се надявам, че тази статия от поредицата Икаристики ще си проправи път към ръцете на националните федерации по света и ще се впише в упътванията за обучение и инструктиране навсякъде.

Leave a Reply