Изясняване на някои заблуди относно термиките от Peter Gray

“Кълна се в тракторните термики,” каза Scott Rutlege, много опитен Chelan XC пилот (Chelan е малко градче в САЩ, щат Вашингтон, разположено на едноименното езеро, търсете в Google Earth следния низ – “Chelan, USA”), преди две години. “Просто си летя от трактор до трактор. Работи всеки път.”
“Всеки път?”
“Е, може би не всеки път, но … ”
Няколко дни по-късно, направих най-дългият си прелет от Chelan до днес, на практика денят в който свърши XC Classic.
“Scott, вчера летях почти до Денвънпорт. 83 мили (сухопътни?, 132.8 км), сам, и не използвах нито една “тракторна” термика.”
“Разбира се че не си ползвал нито една тракторна термика, та вчера беше неделя и тракторите са били по плевните.”

Новобранци, фитилите са за свещите

Мнението на Scott има добра поддръжка. Идеята за “термални тригери” е широко подкрепяна, с няколко скорошни статии в USHGА (U.S. Hang Gliding and Paragliding Association) списания. Моят стар приятел и уважаван колега, Деннис Паген, написа чудесна книга за тях през 1992, Да разберем небето (Understanding the sky). В “Bird Man”, през април 2001 в статия за известния инструктор Dixon White, Tom Harpole написа, че термиките могат да бъдат “освободени от нещо малко толкова малко, като заек, който бяга през тях.” В “Thermals: Collector, Wicks and Trigers” (Термиките: Колектори, фитили и тригери/б.п. trigger=спусък/), Will Gadd описва подобни “активни тригери”, както и пасивни такива, като канавки, канали, живи плетове и дървета, както и кабели на далекопроводи които действат като фитили за термиките и ги отвеждат нагоре в небето. След достатъчен брой разговори много проучвания и сметки, ето до какво заключение стигнах : трактори, автомобили, животни, кабели, и други обекти на земята са ефективни тригери, колкото капките дъжд могат да предизвикат гръмотевична буря.

Физика за забавление.

Защо правя това? За да има последователност нека да започнем от малко физика и математика. Колко е голяма термиката която ще можем да хванем? На теория минималната термика която може да върти делтапланер е 40 фута (около 12 метра), при сривна скорост и 45 градуса завой, а парапланера може да направи това на 22 фута (около 6 метра). Реално, ухото на парапланера при такъв малък завой ще е много под сривна скорост. Много по реалистични минимални радиуси при въртене на термика са 13 м (40 фута) за парапланер и 20м (60 фута) за делтапланер. Най-добрите качвания обикновено се постигат когато се върти с половината радиус на термиката, която въртиш, а работещите малки термики са обикновено най-малко 5 пъти по-високи отколкото са широки. Измервал съм кръговете, които правя в термика с моя GPS на интервал 1 секунда на най-голяма резолюция на картата, и рядко съм въртял на по-малко от 70м (200 фута) с делтапланера ми. Читателя може да се позабавлява и да си направи същия експеримент. Обхождане на 30м (100фута) и 70м (200 фута) кръг на земята преди полет, за да добиe представа за размерите.

За пример, може да дефинираме “малка термика за делта”, като 70м(200 фута) диаметър, и 300м(1000 фута) височина, а “малката термика за парапланер”, съптветно 50м(140фута) на 230м(700фута). Отбележете, че не твърдя че термиките са цилидрични като кутия за тенис, или пък че имат точно дефинирани начало, край и прочее. С това уточнение може да пристъпим по натам, като разглеждаме термиките, като прости цилиндри. Използвайки добре познати стойности на плътността на въздуха, термиката за парапланер в топъл ден на морското равнище ще има маса от около 400 тона, а тази за делта ще има маса около 1200 тона (по мое мнение, като пилот с опит в летенето и на парапланер и на делта отношението на обемите на “работещите” термики е 3:1, но това е само мое мнение).

Средната голяма термика ще е 300м (1,000фута) в диаметър, 3300м(1,0000фута) висока. Същата термика ще има маса около 300,000 тона. За сравнение висок клас самолетоносач тежи около 91,000 тона. Нека да идем по-далеч. Реална термика може да бъде 700м(2,000фута) на 6,000м(17,000фута), с тегло два милиона тона, равна на повече от 5 пъти теглото на Емпайър Стейт Билдинг (в следствие на намаляване на налягането и намаляване на температурата, такава термика ще се разшири до около 800м(2,300фута) до върха си). Може да очакваме да се натъкнем на термики в широкия диапазон от от няколко хиляди тона до повече от 100,000 тона.

Ако тези числа ви изглеждат малко надути, то е може би защото сме свикнали, да мислим за въздуха, като малко незначително нещо, само защото тя термиката е невидима. От друга страна сравнете теглото на планера+пилота – 113кг(250паунда), което ще наричам Стандартен Планер(средно тежък пилот на съзтезателна делта или тежък пилот на парапланер).При нормални условия, един СП тежи колкото сфера от въздух с диаметър 6-7м(18-20фута).

Знаем, термиките и времето, като цяло получават енергия от слънцето, но какво означава това на практика? Въздуха под влиянието на атмосферата се подчинява на физичния Закон за Идеалния Газ(??) с много голямо проближение, ето защо изчисляването на на енергията нужна за да се получи термика се свжда до няколко величини, преобразуване на величини и малко проста математика, повечето от които ще спестя на читателя (за тях погледнете тук – http://www.elltel.net/peterandlinda/thermal_physics.htm). Да се върнем на Стандартния Планер(СП). За да се създаде достатъчно повдигащ ефект за да се задържи един СП, трябва да загреем даден обем от въздух, като приложим 8.2 милиона калории. В разумен диапазон обема не е от значение. Със същата енергия можем да повдигнем 113кг(250 паунда) като загреем 8,909 кубични метра (314,000 кубични фута) въздух (1% от малка “делта” термика – виж по горе) от 26.7°C(80°F) до 27.3°C(81°F), или чрез загряване на 92 кубични метра (3.245 кубични фута) (сфера с диаметър 3 метра на морското равнище – еквивалент на СП) до 326°C(620°F).

Този пример е за илюстрация, с което не искам да кажа че всеки път земята приема 8.2 милона калории енергия от слънчева светлина, когато се формира използваема термика. Вместо това тази енергия (когато се стигне до въздуха) създава лифт ефект достатъчен да задържи един СП. Ако можехме да държим топлия въздух в напълно изолирана безтегловна “торба”. Той щеше да е достатъчен да задържи един СП. В реалноста можем да използваме само малка част от повдигащата сила на термиката. От друга страна, в достатъчно нестабилен въздух, относително малък обем топъл въздух може да се превърне в термика способна да повдигне по голям товар от такава получена от вкарване на даден обем енергия(директно загряване). Но без слънчево нагряване такова “отклонение” не може да просъществува дълго. И така есенцията : 8.2 милиона калории са минимума за задържане на един СП във въздуха.

Колко слънчева енергия имаме? През Юни и Юли, в югозападните щати, около 1 килоВат на квадратен, метър достига (хоризонтално разположена) земята по обяд. При 0.86 милиона калории за един киловат/час, това става 3.5 милиарда калории на акър/час (1.4 милиарда калории на хектар/час). Ако приемем че половината от тази енергия загрява лежащия отгоре въздух, вместо да рефлектира в пространството или да остане в почвата, то един акър (1 acre = 4046.86 m2) ще произведе термика способна да задържи 4 СП за 1 минута.

Таз и кратка сметка не казва колко ще широко или често ще се получава термикаи колко бързо ще се издигат. За да направим подобни предположения това ще изисква сложни анализи в сферата на динамика на флуидите, които са твърде сложни за тази статия, но ние може да направим някои наблюдения:

– Всеки 3°C(5.4°F) увеличение на температурата ще разшири даден обем от въздух с 1% правейки го с 1% по рядък от околния въздух. За пример, загряването на 3,000 тона въздух с 6°C(10.8°F) ще доведе до образуването на малка до умерена термика (или казано с цифри 80м ширина и 700 м височина) с маса 60 тона(480 СП) “лифт” ефект. Това изисква 4 милиарда калории, грубо резултата от нагряването на на 4 акра за 30 минути при идеални условия.

– За същата температурна промяна, по-голямата термика ще има по-голям коефициент лифт/задържане (buoyancy-to-drag, вероятно се има предвид лифт ефект към задържане към земята) и ще се ускори по-бързо и ще достигне по-голяма височина.

– За същия лифт ефект, малка и по гореща термика ще има по-малко задържане от голямата и ще се ускори по-бързо.

От гледна точка на физическите размери на термиката, как може малки обекти с размерите на трактор, крила, пара или делта, или зайцида имат някакъв ефект върху нея? Само ако термиките бяха по някакъв начин “закачени” за земята, стремейки се към небето, но вързани, като балон с топъл въздух. Каква сила би могла да задържи термика с лифт ефект от порядъка на десетки тонове? Dixon White, според “Bird Man”, описва съприкосновението на термиката със земята по следния начин: приземните балони от топъл въздух, които достигат границите на издуването, започват да изпускат топлия въздух и да се издигат.” Същото описва и Gadd, който пише, скалите са ” добри фитили и пасивни тригери, тъй като имам свойството отвеждат приземното напрежение.” В книгата си, Pagen приема по подразбиране идеята за приземното повърхностно напрежението, като описва термиката, като “балон който седи на земята определен период от време и бива изпуснат внезапно”.

Теорията на Балона

Съжалявам, че пукам тези балони, повърхностното напрежение се отнася само за течности! То не може да възникне в и между газове. Когато споменавам за това, някои хора казват, “Може би това не е точно повърхностно напрежение, но е нещо като повърхностното напрежение.” Това обяснение е незадоволително и един вид омаловажаване. Водата има относително високо повърхностно напрежение, но не мжоеда поддържа капка която тежи повече от 0.15 грама, или 1/200 унция. Сила способна да задържи термика би трябвало да бъде 10,000 пъти по силна от тази на повърхностното напрежение на водата. Всеки който демонстрира съществуването на такъв нов ефект, би получил от раз докторат, ако не и Нобелова награда по физика. Но вероятно е по добре да насочин усилията си в откриването на студения ярден синтез.

Какво поддържа балончестия модел на термиките? Първо, аналогията на въздушни балончета или пара на дъното на загрята тенджера с вода е привлекателен защото се получава при подобни причини; просто и ясно; и ние можем да го видим, че се случва. Второ, искаме да си обясним цикличната природа на термиките. Балоните се държат точно по този начин. Като растат, те първо се държат за повърхността, след това се освобождават и започват да излизат нагоре. Когато балонче е залепено за колбата то е в неустойчиво състояние, може би трактор със размерите на зърно сол може да го освободи нагоре.

Фундаментален принцип на науката гласи, че винаги трябва да се търсят нови обяснения само, когато текущата теория не може да обясни даден феномен. Повърхностното напрежение между масите от въздух със сигурност се класира за нови хипотези, преди неизказани от научните среди, и бремето за това пада върху тези, които биха имали полза от тях. От друга стра бихмне ли могли да опишем нашия опит с термиките в термините на конвенционалните динамика на флуидите и термодинамика?

Докато някои източници на термики, правят такива, повече или по малко, в продължение на часове, повечето от тях са периодични, като лифт ефекта (термиката) се редува с затишия. Нещо трябва да държи въздуха близо до земята, докато той се затопли и силата на изтласкване стане по-голяма, но повърхностно напрежение не е нужно. По “прозаични” сили, като инерция могат да свършат работа.

Нека да разгледаме паралелно два модела, последователности от снимки. Според модела на балона, маси от въздух се формират над термалните генератори и колектори. Тези маси въздух се развиват в “куполи” и след това в сфери от топъл въздух, който е “хванат” или “застопорен” за земята от повърхностното напрежение. Ако освобождаващ обект дойде или освобождаващо събитие се случи, той или то може да освободи балона, който внезапно се издига в атмосферата, според “Bird Man”. Ако трактори, зайци или кабели няма, балоните “евентуално ще превишат тяхната способност да растат, тогава изпускат и започват да се издигат.”

В реалистичния модел термиките не са толкова точно очертани. Въздухът над нагрятата повърхностпостепенно се нагрява, разширява и започва да се издига. През това време се смесвадо някаква степен със съседните маси от по-студен въздух, и може да бъде размесен от вятъра. Като се издига бавно въздуха, то формира смесен “купол”. Близо до земята, по-студения и спокоен въздухсе измества за да заеме мястото на по-топлия и издигащ се въздух, и на свой ред се загрява от земята. Този процес се случва с нарастваща честота. Когато, този смесен балон, достигне дадена скорост, топлата земя отдолу не може да нагрее достатъчно бързо достатъчно голяма маса от въздух за да има продължително изпускане. Навлизащия на мястото на тплия въздух, по-студен въздух не вентилира и охлажда топлата земя. В този момент, който може да бъде от няколко минути до половин час, след започване на последователността (нагряване, охлаждане, изпускане на балон) термичния цикъл започва отново и се връщаме на начална позиция.

Какво осигурява този спокоен ритъм? Спомнете си, че сериозното нагряване на (в диапазон от 2-3 C°) малката термика генерира сила способна да повдигне 30-60 тона. Нека да наречем това абсолютна сила на изтласкване на термиката. В същото време, относителната сила на изтласкване, сравнена с идентичен обем от околния въздух, е около 1-2 процента. Ако задържим парче дърво потопено(напоено със) във вода, така че само 1-2 % от него да се показват докато плува. То отначало ще започне да изплува по-бавно. Същити се получава и при няколко хиляди тонни термики. Те не бързат.Ето едно място къде балонната теория се срива. Балонче във вряща вода има относителна сила на изтласкване около 78,000 (хиляди) процента! Далеч по-добър, но по-труден за наблюдение пример е топлата вода която формира истински термики в загрята тенджера, видима срещи блестящ метал при много добро осветяване. Водата прави неясни, турболентни колони, които се издигатдалеч по-бавно от френетичните/обезумели балончета.

Сега се върнете на момента когато балона е готов да се освободи и в двата модела, и си представете, че нагряването се изключва от сянката на голям облак. По модела на балоните, термиката ще седи наопределено дълго на земята, ако никой не я освободи. Тъй като повърхностното напрежение го държи на земята и също изолира от околния въздух, така че балона може просто да губи топлина от отвеждане. В реалистичния модел, термиката няма да чака, а ще се издигне, като малка термика(изтърсак). Звучи ли ви познато?

Друго поведение на термиките също може да бъде обяснено без да прибягваме към екзотични теории, като повърхностно напрежение. Да, термиките се стремят да се издигат от заградени вдлъбнатини, но не заради въздушните джобове или защото термиките се удрят в дървета или къщи и издигат в небето, а защото тези т.н. колектори за защититени от смесващото и охлаждащо влияние на вятъра. Ридовете могат да изпълняват същата функция, на техните наветрени и подветрени страни. Рид или друг изпъкнала земна форма със сигурност може да генерира термика, но не защото действа като фитил за термиката, а защото обикновено слънчевите лъчи падат под по-голям ъгъл, спрямо ъгълът под който падат лъчите в полето, и обикновено са по-малко залесени и са СУХИ (повече за водата, по-късно).

Корените на мита

С толкова слаба (бих казал несъществуваща) научна поддръжка, защо повърхностното напрежение/теория на балона за термиките е толкова популярно? Главните причини са следните :

1) Трогателното обяснение за мистериозния феномен. Ние хората търсим, стегнат и подреден, чист модел, и ако изследвания процес е в по-голямата си част невидим, ние бързаме да измислим нещо за да го вместим в представите си. [“Тези светкавици идват от никъде! Трябва да има богове там горе, хвърлящи мълнии, чакащи да започнем да се молим.”]

2) Антропоцентризъм(б.пр http://en.wikipedia.org/wiki/Anthropocentrism). Човеците имат естествен уклон да виждат себе си, като центъра на вселената. Will Gadd пише, “Колко пъти сте кацали в поле, а после сте гледали някой да върти термиката над вас?”. Изводът : “Тъй като имаме термика точно след като кацнах, би трябвало аз да съм я откъснал!” [“Валя след като танцувахме, следва … “]

3)Вярата в примера. Пилот, който вярва в “тракторните” термики ще лети от трактор към трактор, така ще среща повече термики идващи от трактори отколкото ако вярваше термиките от пракинги или житни полета. [“Ние правим най-интензивните танци за дъжд когато сме имали дълга суша. А какво указва края на сушата? Дъжд!”]

4) Селективна памет. Хората имат склонност да помнят случки, които подкрепят тяхната концепция и да забравят тези, които не я подкрепят. Ако притиснете някой, който вярва, че прелитайки ниски над полето може да се откъсне термика, ще се окаже че сте намерили пилот който е кацал много пъти след ниско летене над ливада освобождавайки нищо! [“Вярно че танцувахме цялата минала седмица и все още не е валяло, но не танцувахме достатъчно настойчиво.”]

5) Съвпадение с реалността. Ако една лъжлива теория води до правилни решения в по-голямата част от случаите, тя може би е добра, както и правилното разбиране на процеса. Когато други фактори могат да доведат до подобни резултати, е лесно да се забрави, че корелацията не означава причинно-следствена връзка. Това е ключов елемент в устойчивия мит, затова си струва да задълбаем с няколко примера.

Пример 1: Тракторите вдигат прах, и ако термика се откъсне наблизо, прахът от трактора ще ги “оцвети”(б.пр. Оцветена термика е термика която е очертана, било от крила, прах, дим, хартийки и прочее). Ако прахта си седи на земята в дълга следа след трактора, ние бихме го игнорирали и тръгнали към следващия. Това ни дава поглед към ключовата роля на трактора. Тъй като трактора се движи бавно, защо паркиран трактор при слаб вятър (2м/с) не работи също както и движещ се трактор? Или плевня при слаб вятър? Тя също накъсва движещият се въздух. Но тракторите са активни, защото те вдигат прах. Ако трябва да избирам между две еднакво сухи полета, едното с трактор, а другото без, ще избера първото, но не защото вярвам, че трактора ще освободи термика, а защото мисля, че ще ми осигури полезна информация. От друга страна, избирайки засенчено поле с трактор пред такова огрято без трактор може преждевременно да прекрати полета ви. Правилното разбиране на ползите и ограниченията на тракторите в полето може да се окаже следата, която да ви отведе до “изваждането от ниско”, а не до ранното кацане.

Пример 2: Хълмовете и ридовете са обикновено добри източници на термики не защото термиките се “търкалят по тях” до хребета, ами поради причините, които съм споменал по-горе. Проблема с модела на балона, който се търкаля по хребета, е че той се прилага твърде често и може да доведе погрешно интерпретиране на условия при които хребетите и ридовете са по-лоши термични генератори отколкото полетата. Един точен пример са изток запад ориентираните ридове в късните часове на деня, при западен вятър. Ридът не се огрява повече от слънцето ватърът го обтича и охлажда, и ние бихме загубили ценна височина за да прелетим над ръбът му вместо да летим над равнината.

Пример 3: Pagen пише: “Едно място за излитане в Пенсилвания има железопътни релси в долината и изпуска термики по часовник”. Да оставим настрана “Вярата в примера” и “селективната памет”, реалните физични ефекти могат да създадат излюзията, че влаковете предизвикват отделянето на термиката. Железопътните линии се строят близо до пътища, по места изчистени от растителност, върху чакълеста, камениста почва, с черни свързки и стоманени релси. Това приличен термален колектор/тригер с или без влак. В добавка топлината от двигателя на локомотива може да бъде допълнителен принос към термиката. Един двигател на товарен влак може да достигне до 4000 конски сили. Приемайки, че двигателите са ефективни на 1/3, и че еквивалента на два такива двигателя работещи на пълна мощност, те ще отдадат топлина равностойна на 16,000 до 24,000 конски сили (в зависимост колко работа се извършва по преместването на композицията спрямо загряването на околната среда), или 171,256,000 калории за минута. Това се равнява на 21 до 31 Стандартни Планера на минута ( и за миля ако влакът се движи с 60 мили в час), или 6 до 9 оптимални акра слънчева светлина. Ако полосата, по която минават релсите е широка 30 метра прави 12 акра на миля, то влак дълъг една миля увеличава шанса за изпускане на термика с 50 до 75 процента.

Могат ли тракторите да ни помогнат ако не предизвикват изпускането на термики? Недостатъчно за да се тревожим за тях. Фермерските трактори са между 100 и 400 конски сили. Да предположим, че средния е 250 конски сили, и (щедро) че оперира постоянно на 200 конски сили мощност. Понеже двигателя и предавателната кутия са на 1/4 ефективни то този трактор произвежда топлина равностона на 800 конски сили. Тъй че, нека да приемем, че 8.6 милона калории в минута отиват за загряване на въздуха. Това е еквивален на 0.7 хектара (0.3 акра) осветени от слънцето. Типично поле във източен Вашингтон (б.пр. има се предвид щата, а не столицата. Щата се амира на западното крайбрежие.) е четвърт квадратна миля (около 65 хектара), тъй че добавянето на трактор в нивата ще увеличи термичността на полето с 1/5 от процента. Термичността може да се намали от обърнатата студена почва, която трактора е изорал.

Да се върнем на “Антропоцентризма” и “селективната памет”. Ако вярваме в термичните тригери, защо си представяме че те ще действат в наша полза? Какво би накарало трактора да “изпусне” термика точно когато ние сме отгоре и ни трябва, отколко няколко минути по-рано или по-късно? И ако тригера отпусне термика няма ли тя да бъде такава, която не е достигнала сама до точка на “насищане”? С други думи предизвиканите термики биха били по слаби от непредизвиканите такива. Както видяхме всичко опира до енергия, и обекти с размери на автомобил, трактор или други обекти с подобна форма могат да допринесат много малка част от нужната енергия. Товарен влак, възможно, но трактор, планер или заек не.

Професора по психология Gregory W. Lester изслдва корените на митовете в завладяващия материал “Why Bad Beliefs Don’t Die” (б.пр. “Защо не умират лошите вярвания”)(Skeptical Inquirer, Nov./Dec. 2000,www.csicop.org/si/2000-11/beliefs.html). Lester илюстрира доста добър процент на оцеляване на лошите вярвания (концепции за света непотвърдени от непосредствено наблюдение), и дава причини за нежеланието на хората да променят вярванията си дори пред лицето на неопровержимо доказателство.

“Водно стимулирано” вдигане : Зараждането на нов мит ?

Pagen пише: “Земята, като е мокра след дъжд е лош термален колектор, заради охлаждащия ефект на изпарението.” Gadd пише: “Влажната земя абсорбира слънчевата енергия и тя се използва за изпарение на влагата, охлаждащ процес, който убива термиките.” Обсъждайки това, Jim Palmieri (писмо, Април 2001 Hang Gliding) твърди че водните изпарения са по леки от въздуха, поради което може да има възходящ поток. Примерно, предимството на изорано пред неизорано, гладко поле, е че “браздите позволяват на влагата да се изпари.” Тогава, “нагрятите изпарения ще се издигнат, не толкова от топлината а защото водата има по-малко молекулно тегло и е с по-малка плътност от заобикалящата част от атмосферата.” Всъщност, водните изпарения имат по-малко от 2/3 от плътността на въздуха. За да постигнем същия възходящ ефект от водни изпарения, ние би трябвало да загреем същия обем от въздух от 26°C (80°F) до 210°C(410°F). Добре звучи, нали?

Досегашния летателен опит показва, че Gadd и Pagen са прави в това отношение, но защо ? Ключът е в енергията. Изпарението на даден обем вода изисква 300 пъти повече енергия отколкото увеличението на температурата и с един градус по Фаренхайт. Спомнете си че постигането на повдигаща сила 113 кг(250 паунда) въздухизисква 8.2 милиона калории. Използването на същата енергия за изпарение на вода, ще даде 9.2кг повдигаща сила, което прави водните пари около 1/12 ефективно! Също, по високия термичен капацитет означава, че повече енергия е необходима за се повиши температурата на водните пари, което ги прави около 13% по малко ефективни от въздуха за постигането на същата повдигаща сила. Да, влажният въздух има повече повдигаща сила от сухия, при същата температура, но той само достига същата температура при огромен разход на енергия, която може да се използва за нагряването на далеч по-ефективния сух въздух.

Моето предсказание, че “ползата-от-влагата” ще претърпи провал като мит, въпреки солидната физична основа, защото не е в съгласие със “Съвпадение с реалността” (виж по-горе). След няколко полета в територия, в която бях забравил, че имах срещи с бури, не съм склонен да направя същата грешка нарочно. Не е съвпадение, че няколко световни рекорда са поставени в региони, в които годишния обем на валежите е не повече от 50см.

По добро реене със Физико-Химия

Докато на никой не му трябва обучение по термодинамика за да прави прелети, то базови знания за това как си взаимодействат въздуха и енергията няма да навреди. А вече открих, че знаейки приблизително тонажа на термиката ми помага да разбера, как те са повлияни от времето, вятъра и терена. Повечето от митовете не влияят драстично на качеството на летене, ако не беше така щяхме да ги отхвърлим много скоро. Но по-доброто и точно разбиране за това, какво да търсим и какво да игнорираме, може да ни помогне когато сме на малка височина, отчаяно търсещи още едно качване. Надявам се този материал да  е стъпка в тази посока.

* Автора използва термина buoyancy, който аз превеждам, като лифт ефект, което е неточно. За повече информация http://en.wikipedia.org/wiki/Buoyancy. По-скоро става дума сила на изтласкване на горещия въздуха нагоре.

** Текста на статията на английски.

Leave a Reply